Става въпрос за това да помогнете на детето си да развие заедно с рационалното, логично и съзнателно мислене интуицията и въображението си. Как да постигнете това?
За детето ви създаването на нещо означава да изгради замислена от него структура на базата на неструктурирани материали. Например сравнете оцветяването на различни детайли от картина или предмет и рисуването върху бял лист. В първия случай детето ви не създава нищо когато оцветява картинки, защото структурата вече е създадена от друг. Единственото, което може да научи, е да не излиза извън очертанията на образите. В това няма никакво „творчество”. Но когато рисува с пастели върху лист то създава своя собствена структура, излязла от ума му, чрез неструктурирани материали – пастелите и хартията.
Затова е толкова важно да разполагате с неструктурирани материали, например пастели и флумастери, пластелин, хартия, лепило, кубчета, Лего, пясък и т.н. Нито един от тези материали няма структура сам по себе си. Играейки си с тях детето създава своя собствена структура.
За да помогнете на детето да развие въображението си е необходимо да го насърчавате да изразява чувствата си. Именно чрез тях и детето, и възрастният получават достъп до несъзнаваното, в което са „скрити” творческите пориви и идеи. Сухият, педантичен и скучен възрастен не поддържа никакви отношения със своето несъзнавано, защото е затръшнал вратата пред живота на собствените си чувства.
Необходимо е да отворим вратите на чувствата, докато детето е все още малко. Задължително е да подхранваме въображението на децата си. Ние сме склонни да се насочваме към фактите и да пренебрегваме фантазията. Съществуват много детски книжки, описващи реални ситуации, и твърде малко, основани на измислицата. А капризното въображение трябва да се поддържа, а не да се потиска. Дете, пораснало без мама и татко да са му чели книги като „Алиса в страната на чудесата” или „Малкият принц”, е било лишено от едно голямо фантазно богатство.
Прибягвайте и до дейности, които не са свързани с езика, като музиката, танца, пластичните изкуства. Те дават възможност на детето да изразява чувствата си и да развива фантазията си.
Разказвайте му приказки и го насърчавайте и то да разказва. Има голяма разлика между прочетена и разказана приказка. Когато разказвачът сте самият вие, детето ще повярва в собствената си способност да измисля приказки. Децата се радват особено много на истории, в които става дума за собствените ви детски преживявания, и по-специално на тези, които сте имали на тяхната възраст. Позволявайте си да преувеличавате, за да стане случката по-интересна.
Когато разказвате, сменяйте ритъма. В някои моменти говорете много бързо, в други бавно и театрално. Нека и гласът ви да е ту висок, ту съвсем тих. При всеки възможен случай използвайте звуци и звукови ефекти, защото децата ги харесват: „Пчелата отлетяла – бззз…” или „И старото влакче потеглило – пуф-паф, пуф-паф!”
Подтиквайте детето да разказва само. Намерете интересна илюстрация и го насърчете само да състави разказ по рисунката. Важен метод, чрез който може да насърчавате развитието на въображението на детето си е като започнете интересен разказ и помолите детето само да измисли продължението. Кагато в семейството има повече деца може да има редуване – една разказва един епизод, другото продължава, след това първото разказва третия епизод и т.н.
Някои от вас сигурно ще поклатят глава: „Няма да стане. Не умея да разказвам!” Ако случаят е такъв имайте предвид, че дори да сте най-несръчният и най-некадърен разказвач на света, за детето си вие ще бъдете фантастичен! Никога няма да намерите по-добра публика за вашите разкази от малкото си дете, така че не губете увереност, опитайте.