Основите на любовта към книгите и към четенето на книги се изграждат през първите пет години и пак по това време се създава навикът да се чете и да се купуват книги. В днешно време много родители наистина се объркват пред многобройните детски книжки, измежду които трябва да избират. За да направите вeрния избор ще ви помогнат следните условия:
- преди да купите книга, разгледайте я. Може би най-решаващият критерий при избора на книга е самия родител да я хареса. Ако книгата ви „говори”, тя ще говори и на детето ви. Ако не ви харесва, рискувате детето също да не я хареса, когато му я четете. Ето защо не съществува идеален списък от препоръчителни детски книжки – не само детето, но и родителите имат единствен по рода си вкус.
Малкото дете може да вземе своята книжка в леглото си, да разглежда картинките и да ви моли да му я четете в продължение на месеци. Книгата, която то настина харесва е като дълго, дълго пътешествие.
- нека да има равновесие между фантазните и истинските истории. Детето се нуждае от уравновесен режим на четене, също както при храната. Ако чете само реалистични истории, въображението му няма да се развие достатъчно. Ако, обратно, се ограничава само с въображаеми, измислени истории, ще пренебрегнете книгата като средство за опознаване на действителността.
- изберете книга с ясни, изразителни и естетично разработени илюстрации. Те ще помогнат на детето да разбере съдържанието на книгата преди да му е прочетена. Добрата илюстрация създава допълнително удоволствие от познавателното съдържание в книгата.
- книгата следва да е съобразена с възрастта на детето. Познавателно съдържание, което е прекалено лесно или прекалено трудно и недостъпно за детето няма развиващ ефект за него. Указването на възрастта върху титулната страница на книгата не винаги е коректно. Необходимо е да откриете точните истории за точната възраст. Детството е кратко. Не може да четете броилки на десетгодишно дете. Ако не сте му ги чели, когато е било малко, вече никога няма да ви се предостави случай. Затова точният избор в точното време е решаващ за неговото умствено развитие и възпитание.
Може би заради цената, а вероятно и заради особената почит, която изпитваме към напечатания текст, ние често имаме склонност да очакваме от децата си да се отнасят към подарените от нас книги внимателно, като възрастни. Да не ги прегъват, да не ги цапат и да не ги късат. Защо? Нали когато купуваме играчка сме напълно подготвени за грубо отношение към нея? Всъщност колкото по-обичана е една играчка, толкова повече злополуки ще преживее тя. Защо да не реагираме по същия начин и по отношение на книгите? Ако непрекъснато повтаряме на детето си да не ги цапа, ние го отвикваме да се чувства удобно с тях.