Семейна атмосфера и агресивност

 

 

Основна причина за появата на агресивно поведение при децата са лошите семейни отношения.Като резултат от подобни отношения се появяват фрустрации на базови потребности, страх, недоверие, враждебност, които детето много лесно редуцира във враждебни отговори. В подобна атмосфера децата откриват, че агресията е оправдана и че е начин за справяне със ситуациите.

Лошите семейни отношения могат да придобият различни форми, но това, което ги обединява, е отсъствието на любов, загриженост и разбиране на детето.

Следните две основни нагласи на родителите имат разрушително влияние върху детето:

 

  • нагласа на крайна неангажираност – родителят е зает със себе си и отчужден от собственото си дете: зад тази нагласа се открива образът на „лош родител”;
  • нагласа на крайна ангажираност – родителят е зает с детето по един силно деспотичен и сломяващ начин.

 

Лошите отношения са често свързани с определени погрешни разбирания:

 

  • детето трябва да бъде пречупено и сломено;
  • детето трябва да се подчинява безпрекословно;
  • детето трябва да се наказва, за да се предпази от провали;
  • детето не може да определя кое е добро и кое е зло, правилно или неправилно;
  • детето не може да определи само какво трябва да прави;
  • детето не може да изразява раздразнение, гняв, враждебност, ненавист, да мрази;
  • детето трябва да приема решенията на родителите;
  • детето не трябва да подлага на съмнение обичта на родителите, дори когато са несправедливи.

 

Освен посочените съществуват и вярвания, които издават крайна отчужденост и заетост на родителите със самите себе си:

 

  • потребностите на детето могат да се пренебрегнат, защото моите/нашите потребности са по-важни;
  • детето трябва да се оправя само;
  • детето трябва да се научи да не ме/ни безпокои.

 

Подобни разбирания превръщат детето в жертва на незачитане. В подобни случаи то може да бъде лъгано, засрамвано, обвинявано, отхвърляно и т.н. При подобни жизнени обстоятелства нормалните емоции, които би изпитало са гняв, болка, страх. Но тези емоции в разбиранията на някои родители са забранени. А ограничаването на възможността на детето да изразява свободно изпитваните емоции става предпоставка за тяхното изтласкване в сферата на безсъзнателното, което в времето води до агресия. Ето защо в такива случаи страхът да не загуби любовта принуждава детето да скрива истинските си емоции, да ги изтласква в полето на безсъзнателното. Детето започва да развива едно неистинско Аз – започва да се държи така, както искат от него. Истинското Аз остава недоразвито. Това води до вътрешно опустошение и загуба на възможности.

Тези изтласкани емоции на отчаяние, копнеж, гняв и ненавист по-късно ще намерят израз в различни разрушителни действия, насочени не само навътре, но и навън, към другите. Освен това пренебрежителнотоотношение към изпитваните от детето емоции може да доведе и до презрителено отношение на детето  към емоциите на другите.